Чудили ли сте се някога колко вида гризачи има в България? В тази статия ще отговорим на този въпрос!

Гризачите в България 32 вида, като са разделени на 8 семейства, както следва:

Семейство Нутриеви

В България се среща само един вид, а именно нутрията. Това е голям гризач, който достига до 7-10 кг тегло. Нутрията е активна основно през нощта. Изгражда убежищата си в стръмни брегове или между тръстиката, над нивото на водата. Храни се с водна растителност, кореноплодни или мекотели.

Семейство Скачащи Мишки

Единственият представител е скачаща степна мишка и е защитен вид. В България се среща изключително рядко, в района на Генерал Тошево. Активни са най- вече през нощта, но не само. През зимата изпадат в хибернация.

Семейство Слепи Кучета

Отново един вид представител в България- белозъбосляпо куче. Среща се на територията на цялата страна. Този гризач е приспособен към подземен начин на живот.

Семейство Катерици

В България има два вида- катерици и лалугери. Този вид гризачи са приспособени за наземен или дървесен начин на живот. Наземните видове често образуват добре развити колонии, докато дървесните видове живеят поединично.

Семейство Хомяци

Гризачите от семейство хомяци са представени от три вида в България- голям, обикновен хомяк (Северна България), Добруджански хомяк и сив хомяк (Източна България). Жилищата са им в почвата като ходовете са дълги и имат няколко отвора. Хранят се с растителна храна, насекоми. Някои видове спят зимен сън, а други- не. И трите вида хомяци са защитени видове.

Семейство Сънливци

В България се срещат пет вида: обикновен сънливец, горски сънливец, лешников сънливец, мишевиден сънливец и градински сънливец. Последните два вида се срещат много рядко, само в определени области на страната. Сънливците обикновено живеят в горските и извънселищните райони. Хранят се основно с орехи и лешници. Наименованието си носят от това, че през по-голямата част от годината (от ноември до май) спят зимен сън, изпадайки в хибернация. Гнездят в хралупи на дървета (някои видове и на открито по клоните на храсти и дървета), в тавани на хижи и стопански постройки (главно обикновения сънливец). Сънливците са нощни животни. Лешниковият и мишевидния сънливец са защитени видове.

Семейство Полевки

Осем вида в България. При дребните полевки опашката никога не превишава дължината на тялото, а при някои видове едва се подава от козина отзад. Тялото им е по- закръглено от това на мишките. Задните стъпала малко се различават по-дължина от предните. Полевките бягат по-тромаво и лошо скачат. Муцуната им е по-тъпа отколкото на мишките, очите са по-малки, ушите са по-къси. Полевките повече се крият в земята и към това е пригодена формата на тялото им. Най-едрите видове полевки – ондатра и водния плъх имат значение за кожухарската промишленост. По своята биология най-силно се отличава ондатрата и водният плъх, които водят полуводен начин на живот. Другите полевки имат сходен начин на живот. За тях е характерно устройството на подземните им дупки, които са с различна сложност. Там полевките отглеждат потомството си, спасяват се от неблагоприятните метереологични условия и многобройните си врагове. Някои складират запаси от храна в тях. Убежищата имат обикновено по няколко входове, мрежа от подземни входове, особени гнездови камери и камери за хранителни запаси. Те са растителноядни. Почти няма растение, което полевките да не повреждат през някои от стадиите на развитието им. Полевките са много плодовити. При благоприятни условия могат да се размножават през цялата година. Под целогодишно размножаване се разбира това на популацията като цяло, а не на индивидите по отделно. Това е приспособление за запазване на вида, като се компенсира по-голямата смъртност.

Семейство Мишевидни

Единадесет вида в България. Представителите на този вид гризачи имат стройно тяло, неокосмена опашка и удължена муцуна с видими мустачки. Много видове имат удължени крака и стъпала, което им позволява да се придвижват с подскоци, докато други имат широки стъпала и хватателни опашки, за да се катерят по дърветата, а трети нямат подобни адаптации. Повечето мишки, както и полевките, живеят в дупки в земята, но способността да рият при тях е много по-малко изразена, отколкото при полевките. Обикновено убежищата на мишките имат малко входове (най-често два). Често мишките се заселват в стари изоставени дупки на други животни. Някои видове мишки гнездят в хралупи по дърветата, като успяват да се изкачат на значителна височина. Мишките охотно се заселват в постройките на хората. Някои – само през студените сезони, други живеят там през цялата година ( като домашната мишка). Особеностите в храненето определят и вредата, която мишките нанасят. В полето те повреждат главно зърнените култури. Най-голяма вреда нанасят в горското стопанство, унищожавайки семена на дървета и храсти и по този начин възпрепятстват естественото възобновяване на горите. Вреда нанасят и при изкуственото възобновяване на горите – при засаждането им, като унищожават посевния материал. През зимата повреждат младите дървета, изгризвайки кората им и могат да нанасят значителни щети в разсадниците. Вредят също в зърно хранилищата и складовете за плодове. В овощарството мишките нанасят по-малко вреда. Ако търсите лицензирана ДДД фирма за ефективно премахване на гризачи, свържете се с нас! Ще Ви помогнем!

„Дезинсект“  ООД дава 100% гаранция за качество! ДДД фирма за борба с вредители, сертифицирана по ISO  БДС ISO EN 45001 : 2018 (безопасни условия на труд), БДС ISO EN 14001 : 2015 (опазване на околната среда), БДС ISO EN 9001 : 2015 (качество)и международен сертификат за професионална борба с вредители CEPA. Специалистите на „Дезинсект“ ООД преминават ежемесечни курсове за обучение с цел да сме максимално подготвени за всеки Ваш проблем с вредители!

0884103040