Щипалки- какво представляват?
Щипалките или ухолазките са всеядни насекоми. Българското название „ухолазка“ (ухо + лазя) вероятно произлиза от широко разпространеното в Европа суеверие, че ухолазките влизат в ушите на хората, но данни за такова поведение няма. Щипалките са често срещани в Европа, северна Африка и в западните региони на Азия, но поради глобализацията вече можете да видите щипалки и в Северна Америка, Австралия, и Нова Зеландия.
Щипалките са насекоми със среден размер- достигат около 10-16 мм. Имат плоско и удължено тяло. Гръбчето им е с червеникавокафяв цвят, а краката са жълтеникави. Активна предимно нощем, ухолазката обитава поддържаните от човека градини. Въпреки че е всеядна, храната от растителен произход преобладава в менюто ѝ. Обича прохладните и влажни места. При повишаване на температурите заживява в близост до водни източници. Използва за укритие камъни, малки цепнатини в почвата или в кората на дърветата, където прекарва деня в полусън. Когато е раздразнена, повдига застрашително церките си, целейки да изплаши и прогони натрапника.
Развитие на щипалки
Размножителният период при щипалките започва в края на лятото и продължава цяла есен. Пролетта женската снася около 50 овални, кремави на цвят яйца в почвата или в някоя пукнатина. Тя ревностно защитава и обгрижва своето потомство. За да предпази яйцата си от гъбички или бактерии, женската постоянно ги чисти, ближе и обръща. Поради дебелата обвивка на яйцата, малките не могат да се излюпят без помощта ѝ. През цялото време на развитието им женската внимателно отстранява горния слой с челюстите си. Ларвите се излюпват до пет-шест седмици. Те са бели на цвят, приличат на родителите си, но нямат крила. До превръщането им в имаго, за около месец те преминават през четири стадия на развитие. В първите десетина дни, преди настъпването на първия стадий, женската ухолазка храни сама излюпените малки. През втория период на развитие тя им помага при търсенето на храна. Често ухолазката остава с потомството си до края на лятото.
Щипалките имат напълно функциониращи крила, но много рядко ги изполват.
Ухапване от щипалки
На мястото на ухапване от щипалка може да има две червени следи от прищипване, които са разположени на малко разстояние една от друга. Понякога клещите могат да счупят в кожата и да причинят малко кървене. Мястото на прищипване може да стане зачервено и подуто. В повечето случаи дискомфортът е лек и бързо преминава.Щипалките не са отровни. Прищипванията или много редките ухапвания не трябва да причиняват дългосрочни усложнения. Лекуват се много бързо.
Ако не сте сигурни дали ви е ощипала и мислите, че вместо това може да сте били ухапани от нещо друго — като комар или паяк — огледайте мястото внимателно. Няма вероятност да имате кожна реакция.
Ухапванията от комари, за разлика от тях, обикновено включват една миниатюрна прободна рана в центъра на подута, сърбяща раничка, по-малка от стотинка. Ухапванията от паяк често се представят като двойни прободни рани, заобиколени от болезнена, гореща вдлъбнатина, която нараства. Може дори да доведе до некроза или смърт на тъканта в центъра на мястото на ухапване.
Как да разбера дали имам щипалки вкъщи?
Ако видите дори и една щипалка вкъщи, то значи имате.
Как да се отървем от щипалки?
Щипалките се хранят с голямо разнообразие от хранителни продукти. Ще ядат почти всякакъв растителен материал, както и лишеи, цветен прашец, други членестоноги и повечето предмети от килера (брашно, хляб, бисквити и др.). Щетите, които причинява на градинските и селскостопанските растения, обаче, обикновено са минимални.Всъщност, те са полезни насекоми.
Тъй като голям брой хора могат да търсят подслон в и около домовете, щипалката също се е превърнала в прословут домашен вредител в някои райони. Не е необичайно да има изолирани райони с висока популация по време на периоди на топло и влажно време.
Когато щипалките нахлуят в домовете, те могат да влязат във всичко, включително пране, мебели, хляб и дори дрехи и спално бельо. Те се крият в пукнатини в целия дом и са трудни за задържане, дори при използването на екрани и други механични бариери.
Огледайте двора
Щипалките могат да бъдат намерени в голям брой подови дъски, в дупки на дървета, под разлагаща се кора или навсякъде, където е влажно и тъмно. Първата стъпка към контрола на щипалките е да се премахнат тези и други места за размножаване и гнездене. Собствениците на жилища трябва да премахнат разлагащите се растителни вещества около дома, като например купчини листа или окосена трева. Те също така трябва да поправят лошо поставени водосточни тръби и повредени поливни системи, които допринасят за влажни, тъмни зони, които са привлекателни за гнездящи женски.
Капани
Популациите на щипалки могат да бъдат ефективно намалени чрез използване на капани с набраздени дъски, поставени в храсти, в жив плет и около дървета. Тези капани трябва да се поддържат ежедневно или два пъти седмично чрез разклащане на щипалките в кутия, съдържаща малко количество масло.
Външни спрейове по периметъра
Химикали могат да се използват за контрол на щипалките. Въпреки това, повечето пръскания трябва да се извършват извън къщата, за да се осигури бариера, през която щипалките няма да преминават. Химикали като делтаметрин, цифлутрин, фипронил, ламбда-цихалотрин, циперметрин, сумитрин или тралометрин могат да се използват в такива периметърни зони и трябва да се прилагат според указанията на етикета. Пръскането по периметъра на открито трябва да започне в началото на лятото. Специално внимание трябва да се обърне на зоните, които са най-често посещавани от уши, включително основи на сгради, зони покрай огради и пътеки, около дървета и стълбове, както и около купчини дървесина и скали.
Ако сте в търсене на фирма за борба с вредители, не се колебайте да се свържете с нас! Ще Ви помогнем!
0884103040
ISO БДС ISO EN 45001:2018 (безопасни условия на труд)
